История на църквата

За едно населено място и за хората, които живеят в него може да се съди преди всичко от храмовете и училищата, които се намират там. В тази мисъл има голяма доза истина и тази истина е била един от мотивите за да имаме днес столичния храм “Св. Седмочисленици”.

Църквата “Св. Седмочисленици" има стародавна история. До 1900г. това е била “Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия” или известна още като “Имарет джамия”. По-възрастните софиянци я знаят като “Черната джамия”.

Историческите сведения за строежа на Черната джамия, макар и кратки, са достатъчни, за да се добие представа за времето, повода за строежа и последващата съдба на този монументален везирски молитвен дом.

Известно е, че починът за построяването на Черната джамия принадлежи на великия везир на султан Сюлейман І Великолепни, а именно бошнакът Мехмед паша.

Когато султанът минавал през София с войските си на път за Виена, се отбил при своя везир и при тази визита се установило, че градът макар да е седалище на румелийски бейлербегове и да е красив и уреден, няма достатъчно ориенталски вид, тъй като в него няма нито една голяма и хубава джамия.

Везирът счел това обстоятелство за свой пропуск и решил да бъде построена голяма и просторна джамия, която да отговаря на името и значението, което заемал града в султанската империя.
Мястото на което била построена джамията е свързано с едно предание според което Черната джамия била построена за възпоменание на победата на турците спечелена срещу маджарите в битката при Мохач в 1526г. и превземането на Будапеща.

Преданието говори, че на път за Маджарско султан Сюлейман І станувал с войските си край София и през нощта имал видение в което бил насърчен, че похода ще бъде успешен. На сутринта султанът разказал на визира си за съня и поръчал на местото да се тури знак, та ако сънят се сбъдне там от благодарност към Бога да се издигне голям молитвен дом за всички мюсюлмани.

Това, което е безспорно и което дава данни за съграждането на джамията е една паметна плоча поставена над вътрешната врата на сградата. Сега тази плоча се намира в Археологическия музей в София в отдела за средновековна история и архитектура.

Плочата е от бял мрамор с размери 62.5 см. висока, 74.2см. широка и с дебелина 6.5см. На нея с позлатени букви е издълбан надпис, който навремето е преведен от арабиста Димитър Ихчиев и има следното съдържание:

“В името и с помощта на великия, милостивия, щедрия и всесилен Бог, настоящия богомолствен дом – света джамия, се съгради и построи с цел, за да служи като голям молитвен дом – главна джамия на всички благородни, възпитани и просветени мюсюлмани, както и на всички истинно-верни и правоверни мохамедани, дето и да живеят те. Съграждането на тази великолепна и украсена джамия се започна по инициатива и с иждивението на великия царски везир и главнокомандващ императорските храбри войници муширът Мехмед-паша Тавил ибни Абдул Музедин в осмата година /1528г./ от царуването на великия османски десети по ред, султан Сюлейман І Славни, син на султан хан Селим І, наричан с прозвището “явуз” т.е. свиреп”.

От надписа става ясно времето в което е построена джамията, по инициатива на кого е построена и, че това е “главна” джамия.
Изборът за осъществяване на строежа се паднал на прочутия султански архитект и строител Коджа Синан./1489-1587г./ За неговия произход има различни предания. Едно от тях говори, че Синан е българин по произход и е роден в Широка лъка. Още като дете е взет от родителите му и като еничар възпитан в Истанбул. Там неговия самороден талант на строител бил забелязан и това му дава възможност с времето да се издигне да положението на главен архитект на империята.

Неговото строително дело е колосално: построил 81 джамии, 33 дворци 35 бани, 26 библиотеки, 7 водопровода и множество мостове, гробници, кервансараи и чешми. Като венец на неговото творчество се счита джамията Султан Селим в Одрин.

Когато построил Черната джамия Синан бил едва 39 годишен.

Най-добро описание на Черната джамия дава 100 години по-късно известния турски пътешественик Евлия Челиби. Като изтъква значението на джамията той пише:

“Коджа-дервиш Мехмед-пашовата джамия е на везира Мехмед паша. Тя се именува Имарет джамия и е един светъл храм. Като султанска джамия, и тя е с високо кубе. Отвътре, както и от вън тя е много величествена. Харемът и е много широк и чудните и кубета са покрити с олово. Минарето и е много високо и симетрично. Тая светла джамия е майсторска работа на архитект Коджа Синан, който в този везирски храм е показал голямото си изкуство”.
И Евлия Челеби и други пътешественици свидетелствуват че към джамията имало медресе – духовно училище; имарет – място за приют на бедни и болни хора и безистен, където се предлагали за продажба различни стоки и с печалбата от тая дейност се издържал целия комплекс. Освен това в близост до джамията имало хан – керван сарай и баня. За тях споменава Вратислав от Митровица, който останал много доволен когато в 1591г. отседнал в страноприемницата и му направило впечатление чистите и удобни стаи и добрата храна.

Вероятно, щом джамията е била светъл и просторен храм, то и всички сгради придадени към нея, да са били в стил, който да и съответствува.
`Така е било до втората половина на 18 век, когато поради общ стопански упадък в империята и събитията около Освободителната война, много турци се изселват към Малоазийската част на империята. Значението на джамията и сградите около нея съвсем намаляло и тя била занемарена и почти изоставена.

Когато руските войски влизат в София заварват джамията превърната в склад за муниции, а изоставените сгради към нея по-късно са превърнати в затвор. Тази мрачна картина дава повод на някои да сметат, че от тук идва названието “Черната джамия”, но това не отговаря на истината. Няма съмнение че това название се налага поради факта ,че минарето на джамията е било изградено от витошки гранит, който е черен на цвят. Това минаре е паднало през едно от земетресенията през 18 век..
Когато София била провъ

згласена за столица на третото Българско царство, градът започнал бурно да се развива и да нараства. На мястото на изселилите се турци започнали да прииждат хора от цялата страна и в югоизточна посока се оформил цял нов квартал наричан Алигина махала. Така по естествен начин се почувствувала нуждата от църква, която да обслужва религиозните нужди на населението, което било изключително православно.

Възникнал въпроса, на кое място да бъде построена църква в тази част на града.Оформило се мнението мястото да бъде в градинката пред Черната джамия, там където сега се намира училището “Граф Игнатиев”. Столичната община с решение от 9 април 1896г. дала съгласие да бъде отпуснато това място за строеж на новата църква. Решението е утвърдено от Министерския съвет с указ, обнародван в “Държавен вестник” бр.109 от 1896г.

В същото време големият български държавник Петко Каравелов, лансира идеята вместо да се строи нова църква, самата Черна джамия да бъде преустроена на такава. В вестник “Пряпорец” бр.39 от 21 септември 1900г. той пише: “Като узнахме, че се готви нова църква да се построи в Алигина махала, близо до Черната джамия, ние настояваме самата Черна джамия, едно прекрасно монументално здание, да се превърне в църква. Хубавата сграда на джамията ще се запази от разрушение и с малко пари ще се обърне във великолепен храм, какъвто няма по цяла България, когато проектираната нова църква поради липса на достатъчно средства не ще се построи скоро и ще бъде малка и няма да се отличава от другите наши църкви. Нам ни трябват високи, светли храмове, да повдигат религиозното чувство – тесни, тъмни подземия имаме и тъй достатъчно”.

Тази идея трудно си пробива път, но след доста перипетии в края на краищата се налага.

Веднага възниква и въпросът на кого да бъде посветен новия храм? Има предложения патрони на църквата да бъдат св.Петка или светите братя Кирил и Методий, или св.Иван Рилски.

Предложението църквата да е наречена на всебългарският светец св.Иван Рилски почива на това, че по предание се смята, че Черната джамия е построена върху основите на древен манастир посветен на светеца. Турците са имали тази практика, своите молитвени домове да издигат на места считани от по-рано за свети.

Мнението на Петко Каравелов и в това отношение изиграва решаваща роля. В редица статии той прави предложението преустроената в православен храм Черна джамия да бъде посветена на Св.Седмочисленици: “Ние предлагаме тази църква да се нарича “Св.Седмочисленици” или както ги зоват още “светите Светлозарни учители” на които толкова много дължи славянството. Твърдим, че никъде по българската земя няма храм, който да е посветен на “Светите Седмочисленици”. Слава и чест да бъде на светските и духовните хора в Средец, от които зависи названието на храма, щото новий бъдещий храм да се посвети на Светите Седмочисленици, действителни български учители и просветители”. /П.Каравелов,Сбирка от статии, София 1897,с.243-5/

През 1897г. Министерския съвет решава щото старата джамия наречена “Черната джамия”, да се преустрои в църква и тя да бъде посветена в памет на Светите Седмочисленици. /в.”Мир” бр.403, 25юни с.г./
Проектите за преустройството на джамията, изработени от руския архитект А.Померанцев предвиждали църквата да бъде с три престола – централен, южен и северен.

Централният престол е осветен заедно с църквата на 27 юли 1903г. от Софийският митрополит Партений и както казахме е посветен на Светите Седмочисленици – Кирил и Методий и учениците им Климент и Наум, Охридски чудотворци, Сава, Горазд и Ангеларий.

Южният престол е посветен на “Всички български светии” с решение на църковното настоятелство, протокол №2 от 8 март 1956г., след като Св.Синод установява такъв празник в календара с протоколно решение №34 от 30 декември 1953г. Същата година престола е осветен от Негово Светейшество Българския Патриарх Кирил, който е и Софийски митрополит.
Северния престол е наречен на св.Иван Рилски чудотворец и не е осветен до сега поради редица обективни причини.

Както вече споменахме основния план за преустройството на джамията е изработен от големия руски архитект Александър Померанцев, а по-нататък проучването и изготвянето на работни планове е поверено на българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов, които блестящо се справили с възложената им задача.

Преустройството на джамията в църква е извършено върху цялостната постройка на джамията и по-точно около централния и корпус. Направена е само пристройка от притвора и камбанарията. Друга особеност е пробиването на югоизточната стена, за да се иззида олтарната абсида Освен това са отворени две странични врати с красиви колонади.
При това положение църквата изцяло е построена върху площ от 720 кв.м. Централния голям купол има за основа един квадрат от стени и е с диаметър 18 м. и е на височина 22м.

Средствата за градежа първоначално са били набирани от старата църква “св.Петка”, в специален фонд , който възлизал на сума 37000 златни лева. В последствие фонда се е попълвал от дарения на държавата обществени организации и частни лица.

Едновременно с работата по преустройството на джамията в православен храм се е мислело за вътрешната уредба.

Характерна особеност на храма е неговият оригинален иконостас. Той е зидан и е покрит с богата гипсова орнаментика и е така хармонично разположен в пространството, че дава алюзия за едно органично цяло.
Красотата на иконостаса се оформя напълно от многото и различни по големина икони. Тези икони са рисувани от известни художници, поставили на времето си основите на Художествената академия под формата тогава на Рисувалното училище. Свой дял в благоукрасяването на храма са дали : Сергей Иванов, който е нарисувал иконата на св.в.м.Георги, Петър Стайков – на св.Иван Рилски, Васил Филипов – на св.в.м.Димитър и Никола Петров – кръщението на Иисус Христос в река Йордан. По-голямата част от изображенията по кръстовете на темплото и по царските двери на трите престола са работени от художниците Никола Петров и Петър Морозов. Редицата на апостолите в горния край на иконостаса е изцяло дело на Стефан Иванов. Последния художник е осъществил дарителската воля на Иван Евстатиев Гешов , като е нарисувал иконостасните икони на Иисус Христос, на Св.Богородица, на св.Иоан Кръстител и св.Седмочисленици. В последствие той работи и иконите Въведение на Дева Мария в храма, Възкресение Христово, св.Николай Мирликийски, Преображение Господне, св.Петка и Успение богородично.

По това време храмът е посетен от княз Фердинанд. Държавния глава се запознал, на место, подробно с хода на преустройството на джамията в православна църква и останал много доволен от това, че са ангажирани млади български художници, като по този начин се поощрява развитието на родното изобразително изкуство. От своя страна князът дарява лични средства за изрисуване на 25 големи и по-малки икони. Това дава повод на Църковното настоятелство в свое заседание на 26 август 1905г. да прогласи “Негово Царско Величество княз Фердинанд І за пръв ктитор и приложник на църквата “Св.Седмочисленици”.

На централно място в храма, пред иконостаса има два големи и богато инкрустирани свещника. Те са излети на времето от дружество “Струга” с материала от стражарски значки, излезли от употреба от Княжеството и източна Румелия, които са били подарени от Министерството на вътрешните работи

В храма има и принадлежности от дърво с впечатляваща и богата дърворезба. Такова е задпрестолното разпятие изрисувано от Господин Желязков и дарено от Андрей Арсов през 1911г. Други дърворезбовани предмети, правени от големия майстор - дърворезбар Петър Кушлев са: владишкия трон , направен със средства на генерал Иван Марков в памет на неговите родители; амвона, направен със средства дарени от Йорданка Ганчева през 1937г. в памет на покойния и съпруг Добри Ганчев и парапета на балкона, направен със средства на храма в ателието на същия дърворезбар през 1987г. Иконите на светите Седмочисленици вградени в амвона са работа на проф. д-р Кр. Чолаков

През 30-те години на миналия век на камбанарията от западната страна е монтиран един от малко останалите в града ни стенен часовник, който работи и до сега. Направията му е от Георги Хаджиниколов, завършил специалното си образование в Женева. По късно той се прибира в родината и основава фабрика за часовници “Гномон”, където всъщност е изработен часовника на църквата

Още при оформянето на фасадата на църквата над главния вход под часовника на камбанарията е оставено рамкирано место за изобразяване на храмовата икона. Едва през 2002г това можа да се осъществи като дарение на анонимен дарител.

Още от начало се е замисляло цялостно изографисванe на стените в храма. През 1926г. д-р Нешо Салчев прави едно крупно дарение за тази цел. На онзи етап, обаче, е изографисан само купола. Образите на светите Седмочисленици, на св.цар Борис и ангели са дадени в цял ръст. Тези стенописи са дело на проф.Никола Маринов и Господин Желязков, а орнаментите са на Харалампи Тачев.

През 1975г. пак д-р Нешо Салчев прави дарение с което се изписва олтарната абсида от художниците-иконописци Николай Ростовцев и Димитър Бакалски, а орнаментите са направени от Александър Сорокин. Работи се по проекти за цялостно изография направени от Николай Ростовцев и одобрени от Левкийски епископ Партений, викарий по това време на Софийския митрополит. Основната идея е работата по изписването на църквата да хвърля светлина върху българската църковна история и родните светци. Дядо Партений е казвал: “Храмът трябва да бъде пантеон на българската святост”. И наистина, като изключим онова, което по канон трябва да присъства в православния храм всички останали сцени и образи са свързани с историята на нашата църква.

След известно прекъсване изографията на храма продължава. Върху южната стена работят художниците Димитър Бакалски и Николай Стоин, който прави орнаментите. След това северната стена е изписани от Асен Гицов и Стефан Тъпанов, като орнаментите са отново на Николай Стоин. Стенописите и орнаментите на западното стена са изцяло на Асен Гицов. Притвора на храма в образи и орнамент е на Ангел Радушев.

Така храма е изписван в продължение на 70 години и окончателно работата е привършена през 1996г, когато стенописите са осветени след света литургия от Негово Светейшество Българския Патриарх Максим в качеството Му на Софийски Митрополит.

Трябва да се отбележи, че в църквата има съхранени мощи, на св. Климент и на св. Горазд /малки частици /, а също така малкият пръст от дясната ръка на св.в.м. Харалампий. Те са изложени за поклонение в художествено изработено в дърворезба ковчеже, направено от майстора дърворезбар Явор Танев.

Всяка църква без изпълнението в нея е само мъртва, макар и свята сграда. Това добре се знае от църковната власт, затова вече повече от сто години, в храм “Св. Седмочисленици” са свещенодействували няколко поколения високо образовани и добре подготвени духовници, като се започне от свещеноиконом Илия п.Теодоров и се стигне до наши дни. Всички те са приемали служението си в този жив паметник на българската святост, като своя съдба. Затова храм “Св. Седмочисленици” действувал като енорийски център и в него населението на няколко централни квартала на столицата са намирали удовлетворение на своите християнски потребности.

В заключение да напомним отново водещата идея която е подтиквала редица сторожници, като започнем от Петко Каравелов, чийто гроб е пред олтарната стена на храма, да влагат усилия време и средства за да го има храм “Св.Седмочисленици”. Тя е да бъдат прославяни в Богослужба славянобългарските просветители светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий и всички други Божии угодници, които са просияли в святост на Българската земя. Нека те ни бъдат небесни покровители и закрилници.