История на хора

ХОРЪТ ПРИ ХРАМ "СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ"

Църковно-хоровото дело изиграва основна и най-важна роля в цялостното развитие на музикалната култура на следосвобожденска България. Това всъщност са първите български музикални институти и от техните редици ще поемат пътя на своята професионална кариера най-големите имена на българския музикален небосклон за следващите близо 80 години. Още през 1868 г. Янко Мустаков основава към църквата "Св. Преображение Господне" в Свищов първият български църковен хор (това е  и първият български хор въобще) и с това полага основите на едно голямо и родолюбиво дело. По негово подобие веднага след 1878 г. се основават църковни хорове и в останалите по-големи, а и по-малки градове на страната.

Столицата на България заема водещо място в това отношение - веднага след Освобождението, по покана на  тогавашния министър на просветата Марин Дринов, да работи в България пристига бесарабският българин Николай  Ив. Николаев (1852-1938). Тук той основава и ръководи дълги години хора на катедрална църква "Св. Неделя". Дейността на този състав далеч надхвърля обичайните задължения на обикновения църковен хор. До основаването на Частното музикално училище (1904) същия е средище на музикалната просвета и единствен музикален институт в страната, като в него своето начално музикално образование получават първите ни вокални педагози, певци и диригенти.

Хорът при църквата "Св. Седмочисленици" заема значимо и достойно място в църковната и музикалната история на България. Знаменателен за бъдещото развитие на хора е факта, че имената на неговите ръководители се нареждат измежду двигателите на българската музикална култура от първата половина на ХХ век, а дейността им оставят трайна и важна следа не само в българската култура.

За съжаление, няма сигурни сведения за това, кой е бил първият диригент на хора при храм "Св. Седмочисленици" (09.08.1903 г.). Различните  източници съобщават различна фактология. Според Владимир Гълъбов, бъдещ диригент на хора при същия храм, пръв диригент в "Св. Седмочисленици" е Симеон Дряновски. Името на последния обаче не се съобщава от други извори и също така въобще не фигурира другаде в българската музикална история. Още повече, при една моя среща с  наследник на друг бивш диригент на хора при църквата "Св. Седмочисленици", състояла се през 1994 г., ми бе казано, че основател на този хор е Марин Дряновски (27.01.1882 г.-30.04.1965 г.). Това сходство във фамилните имена ме наведе на мисълта, че най-вероятно Гълъбов неволно е допуснал грешка в своята статия.

Друг източник, не особено надежден, посочва, че при освещаването на църквата диригент на хора е Христо Джейков, дирижирал хора при храм "Св. Николай Софийски" от 1904 до 1919 г. И двата посочени до тук изворни материала за съжаление не съобщават какъв е бил броят на певците и вида на хора (мъжки или смесен) през 1903 г. Всичките тези противоречиви данни ни карат да заключим, че най-вероятно през първата година след освещаването постоянен певчески хор не е имало.

Неизвестност витае и около хора и неговите диригенти и за периода 1904-1907 г. Във всеки случай, и двата посочени до тук изворни материала са единодушни обаче, че тогава "за малко време диригенти са били" оперният артист  Драгомир Казаков (08.VIII.1866 г.-22.ІХ.1948 г.) и после  Марин Дряновски. Най-вероятно, Казаков поема диригентството на хора през 1904 г., тъй като това е годината, в която той се установява в София. Че Казаков е бил диригент в "Св. Седмочисленици" свидетелства и големия наш църковно-музикален деятел Петър Динев, без да посочва някакъв точен период: "Драгомир Казаков, дирижирал църковен хор в софийския храм "Св. Седмочисленици". Вероятно Драгомир Казаков остава диригент на хора до средата на 1907 г., когато активно подновява действията си за организирането на първия български оперен театър - "Оперната дружба".

Първите документални сведения за историята на хора получаваме от запазени квитанции за удържан данък занятие с дата 04.02.1909 г. Справката се отнася за цялата 1908 г. и според нея тогава регент на хора е бил Марин К. Дряновски, а помощник-регенти - Георги Спиров и Панайот Димитров. Това сведение отнася постъпването на Марин Дряновски като диригент на хора на "Св. Седмочисленици" най-рано към 01.01.1908 г., но по-скоро това се е случило още някъде към средата на 1907 г. Пак към този момент трябва да отнесем и назначаването на Панайот Димитров за помощник-регент на хора, защото е известно, че през 1907 г. той напуска Русе и е назначен за учител в І Софийска гимназия. Съвместната им дейност в църквата "Св. Седмочисленици" продължава до средата на 1909 г., когато ангажираността на Дряновски и Димитров около делата на току що появилия се български оперен театър силно нараства. Панайот Димитров участва още в първия спектакъл на "Оперната дружба" на 18.10.1908 г., в ролята на Манрико в операта "Трубадур" от Дж. Верди (по-късно той застъпва централните тенорови партии и в други постановки), а Марин Дряновски (баритон) изпълнява партията на Силвио в първото цялостно представление на операта  "Палячо" на Р. Леонкавало, състояло се на 05.06.1909 г. Любопитно е да се отбележи, че в тези два исторически спектакъла на "Оперната дружба" участва също и Драгомир Казаков, а хормайстор на първата постановка е Добри Христов. Дали Дряновски и Димитров напускат "Св. Седмочисленици" по собствено желание или поради занемаряване на задълженията си са били принудени на това, не е известно. Ясно е, че в този период, хорът е бил мъжки, без да се знае броят на членовете в него. Смятам още, че хористите му, при това знаменито обкръжение и силно ограничения си брой като цяло в столицата тогава, също са  взели участие в първите прояви на "Оперната дружба". Това плодотворно сътрудничеството между хора на "Св. Седмочисленици" и оперния хор, където са събрани първите певчески сили на България за времето си ще продължи без прекъсване чак до 1945 г

На 17.05.1909 в раздел "Хроника" на в-к "Време" се появява следното съобщение: "Нов диригент на черковен хор. За диригент на черковния хор при църквата "Св. Седмочисленици" е назначен г. Владимир Д-р Гълъбов. Утре хорът ще пее за пръв път под управлението на новия диригент". Владимир Димитров Гълъбов (20.VІІ.1884-16.ІІІ.1958) бил "извикан и назначен" в "Св. Седмочисленици",  където наследява мъжкия хор на Дряновски.  През месец 08.1911 г. съставът на хора е намален до 18 човека. Така Гълъбов подготвя замяната на мъжкия състав със смесен, действие само по себе си революционно в онези години.. От месец 10.1911 г. хорът действително е преобразуван, като се превръща в първия смесен църковен хор в столицата. Информация за това събитие е поместена и в пресата: "Смесен църковен хор. Църковният хор при "Св. Седмочисленици", дирижиран от г-н Вл. Гълъбов, предприема едно нововъведение в областта на църковното хорово пение. Така, хорът на г. Гълъбов става вече смесен, с девици, и в такъв състав е започнал вече разучаването на песните. В скоро време, любителите на църковното пение ще имат случай да слушат първия постоянен смесен църковен хор".

През 1912 г. хорът при храм "Св. Седмочисленици" има и първите си концертни прояви.

На 19.08.1912 съставът се включва и в празненствата по случай 25-та годишнина от царуването на цар Фердинанд.

В края на 1912 година Гълъбов е мобилизиран и за диригент на хора при храм "Св. Седмочисленици" е назначен Добри Христов (14.12.1875-23.01.1941).

Очевидно Добри Христов започва работа с присъщия му ентусиазъм, тъй като няколко месеца по-късно големият наш музиковед Иван Камбуров пише:"...Духовната музика като специален дял от общата има своите големи тънкости и изисквания, до които не всички хормайстори у нас са способни да се издигнат. За това пък малкото такива, каквито имаме, благодарение на художнишкия си усет и специално познаване на работата, са могли да издигнат хоровете си до една завидна висота. Посетихме всички столични църкви, за да чуем хоровете им. Веднага спира вниманието стегнатото, стройно и меко пение в църквата "Св. Седмочисленици".

На 15.04.1916 г. във военния клуб в София се е състоял голям концерт по повод 20-годишната  музикална дейност на Добри Христов. В концерта взима участие и хора на "Св. Седмочисленици", който изпълнява само творби на композитора дирижирани от самия него. Съща така, концерти хорът изнася и през 1918 година.

От ХІІ.1922 г. Добри Христов е избран за професор по теоретични дисциплини в новооткритата ДМА.

През 1924 г. проф. Добри Христов завършва написаната за хора на "Св. Седмочисленици" "Литургия № 1", която издава през месец януари 1925 г. В бележка към изданието той пише: "Композициите...са изпълнени от хора на автора при освещаването на храма-паметник "Св. Ал. Невски" (1924 г.) и редовно са изпълнявани ред години от същия хор в църквата "Св. Св. Седмочисленици".

През 1927 д-р Н. Салчев от Софийската търговска индустриална камара поканва Добри Христов заедно със своя хор при храм "Св. Седмочисленици" да придружи заминаваща за Германия група български търговски представители. По ред причини с търговските представители заминава само мъжкия състав на хора. Пред големия брой пътуващи чужденци те показват красотата на българската музика, а на пристанището в Пасау, изпетите няколко песни грабват сърцата на посрещачите. С голям успех е изнесен и концерт в Мюнхен. Това е първото задгранично турне в историята на хора. Същата група през 1928-1929 прави първите си записи на български хорови песни за грамофонните фирми "Paté", "Columbia", "His master's voice " и др.

На 31.ХІІ.1928 г. проф. Добри Христов напуска.

За изключителната му дейност, настоятелството му благодари с едно особено трогателно благодарствено писмо  подписано от председателя протоиерей Василий Д. Ковачев". На негово място е назначен г. Вл. Гълъбов, секретар на Софийската митрополия.".

Гълъбов служил две години в църквата "Св. Седмочисленици" до 12.V.1931 г.

През 1931 г. бившият помощник-диригент на хора, оперният певец Панайот Димитров (16.ХІІ.1882 г.-19.ІІ.1941 г.), се завръща на работа в "Св. Седмочисленици", този път в качеството на първи диригент на хора. Тази функция той изпълнява сравнително кратко (до 1933 г.), когато поради тежко заболяване се оттегля.

Замества го току що завършилият Държавната музикална академия Георги Попвасилев (

Освен с нов диригент, храм "Св. Седмочисленици" посреща юбилейната 1933 г. и с печатно издание за историята. на църквата.

От 01.01.1938 г. да диригент на хора при храм "Св. Седмочисленици" е назначен Александър Тереев. Заедно с това, хорът отново е преобразуван в мъжки, като от неговите членове е избран певчески квартет, който да поеме участието в делничните богослужения.

Очевидно, назначаването на Александър Тереев е било компромисен и временен вариант.

Така с Протокол № 8 от 04.07.1945 г., по причини, че "хорът не е на нужната висота и не отговаря на храма ни, който заема едно от най-първите места в престолния ни град и също така има ред пропуски в дисциплината", считано от 05.08.1945 г. Александър Тереев е освободен длъжността си. 

Иван Куртев е назначен от 20.VІІ.1945 г., а през 1948 г., след Иван Куртев  диригент е Никола Сеизов.

Никола Сеизов е освободен "заедно с хора му", считано от 15.VІІ.1957 г. са, настоятелството решава да назначи на негово място Христо Кодов, като го задължава да състави смесен хор. Софийската митрополия се съгласява с уволнението на Сеизов, но не одобрява назначаването на Христо Кодов. Това довежда до ново решение от 19.VІІ.1957 г., с което временно ръководството на хора се възлага на хориста Димитър Спасов, който да изпълнява тази функция до назначаването на титулярен диригент. Междувременно (VІІІ.1957 г.), Сеизов предявява неоснователни претенции относно уволнението си, като дори се споменава завеждането на съдебни искове.

След обява за вакантното диригентско място, публикувана в "Църковен вестник" през Х.1957 г. молба за назначаване подават Димитър Карпарски, Ганчо Тодоров и Михаил Арнаудов. Арнаудов е назначен временно, до края на 1957 г., като възстановява смесения състав на хора и увеличава броя на певците в него до 22 човека. Поради непредвидено стечение на обстоятелствата, а и заради невъзможността да се справи с поставените му задачи, Михаил Арнаудов напуска църквата на 15.ІІ.1958 г.

Същевременно, на 17.ІІІ.1958 г., молба да бъде назначен за диригент на хора при храм "Св. Седмочисленици", подава композиторът Павел Стефанов (13.V.1899 г.-31.Х.1961 г.). За съжаление, по здравословни причини той напуска този пост съвсем скоро (18.V.1958 г.).

След Павел Стефанов диригент на хора при храм "Св. Седмочисленици" е учителят в Софийската духовна семинария и бивш диригент на църковния хор там Аврам Вачев. В историята на хора на "Св. Седмочисленици" той е най-дългогодишния негов ръководител. В периода 1973-1978 г., негов хорист е нинездрастващия Председател на църковното настоятелство на храм "Св. Седмочисленици" ст. ик. Николай Коцев. По неговите спомени тогава съставът на хора е бил от 17 човека.

След Аврам Вачев, от есента на 1984 г. само за няколко месеца, диригент на хора е неговият помощник Димитър Хаджипетков.

Около една година по-късно, лятото на 1985 г. за диригент на хора е назначен д-р Йордан Милошев. Хаджипетков остава негов помощник-диригент. Двамата обаче не се разбират и последния, с група верни на Вачев хористи, се установява в църквата "Покров Богородичен".

В свое заседание от 10.ІІ.1987 г. настоятелството разглежда поведението на Милошев, който с поведението си създава напрежение, както в работата на църквата така и в работата на хора, и го освобождава от заеманата длъжност. Със същото решение на неговото място е назначен Георги Любенов Миков, считано от 01.ІІІ.1987 г.. Явно Милошев успява обаче да се закрепи на поста си, но след това се разболява и в крайна сметка от 01.ХІ.1987 г. диригент на хора е Мирослав Попсавов , а д-р Й. Милошев остава негов помощник-диригент до 1991 г. Мирослав Попсавов е диригент на хора до 31.VІІ.1992 г.

От 01.VІІІ.1992 г. диригент на хора при храм "Св. Седмочисленици" е Димитър Григоров[41] (1968), а хормайстор - Снежана Григорова[42] (1971). Броят на певците по това време е 16 човека.

Годишно хорът участва в повече от 120 обществени богослужения (Литургии и Всенощни бдения) и над 600 частни (панихиди, венчавки, молебени и пр.). Хорът притежава един сравнително богат репертоар, който включва композиции автори от всички държави с източно-православно вероизповедание. Негово Светейшество Българският Патриарх Максим, както и останалите архиереи на Българската православна църква нееднократно са изказвал голямото си одобрението и задоволство от молитвената атмосфера, създавана от хора по време на богослуженията.

 Освен строгото съблюдаване и изпълнение на църковните си задължения, с горещата подкрепа на настоятелството и най-вече на неговия Председател, новото ръководство на хора се заема да популяризира православната църковна музика и извън пределите на храма. Първата изява на новия диригент е на 21.ХІ.1993 г. в столичната з. "България" в концерт организиран от Софийската света митрополия и посветен на Деня на християнското семейство.

На 29.Х.1994 г. хорът участва в Първия фестивал на източноправославната музика в гр. Сливен, а отец Председателя е определен от организаторите да връчи отличията на всички участници. На 21.ХІ.1994 г., хорът отново се представя в з. "България", в концерта посветен на деня на християнското семейство.

На 29.ХІ.1996 г. в з. "България" провежда концерт с църковни композиции наградени от Третия конкурс за български литургични песнопения "Нека бъдем по-добри". Хорът на храм "Св. Седмочисленици" е поканен да представи по-голямата част от тях. За първи път са изпълнени произведения от композиторите Кирил Попов[43], Димитър Петков, Стоян Бабеков, свещ. Ал. Лашков и Юлиян Слабаков. На концерта присъства и Негово Светейшество Българският патриарх Максим. През същия месец на бял свят се появява първата аудиокасета със записи на хора, със заглавие "Приидите воспоим, людие". На 21.ХІІ.1996 г. хорът изнася и първият си самостоятелен коледен концерт, отново в з. "България". С помощта на отец Председателя, като гост-солист е поканен известният български тенор Ной Николов.

В 1999 г. о. Председателя и настоятелството на църквата отново дават израз на отческата загриженост към своя хор. Броят на певците достига 20 души, а  увеличената финансова субсидия позволява пълното му професионализиране. Всички членове на състава, без изключение, са бивши възпитаници или настоящи студенти в Държавната музикална академия в София и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

През месец март 2001 г. Св. Синод на БПЦ, БАН, Института за изкуствознание при БАН и Министерството на културата организират национално честване на 125 години от рождението и 60 години от смъртта на Добри Христов. С голямо желание и ентусиазъм в тържествения концерт по този повод, състоял се на 23.ІІІ.2001 г.в з. "България" взема участие и хорът на "Св. Седмочисленици".

На 07.V.2002 г. хорът на храм "Св. Седмочисленици" се включва с голямо желание в идеята на църковното настоятелство да се организира благотворителен концерт, проведен в залата на Музея на земята и хората. Два дни по-късно, на 09.V. в Зала 1 на Националния дворец на културата и по врем на "Великденски музикален фестивал", хорът взема участие в концерт на световно известния цигулар Васко Василев, концертмайстор на Кралския оперен театър "Ковънт гардън" в Лондон.

Поредното признание за усилията си, хорът на храм "Св. Седмочисленици" получава чрез поканата за участие 08 до 22 октомври в Европейския фестивал на изкуствата "Europalia 2002", заедно с най-видните представители на българската култура. Фестивалът се провежда от под патронажа на Президента на Република България и Кралят на Белгия. Документални кадри от изявите на състава са излъчени дори по европейския новинарски канал "EURONEWS".

Благодарение на горещата подкрепа, загриженост и разбиране от страна на настоятелството на храм "Св. Седмочисленици" и най-вече лично на неговия Председател, ствр. ик. Николай Коцев, хорът при същия храм има щастливата възможност не само благоговейно и с усърдие да изпълнява ежедневните си църковни функции, но и да популяризира ценностите на Православието, православната музикална култура и святото дело на Светите Седмочисленици, за Божия слава, не само у нас, но и далеч зад пределите на Родината ни.

Завършвам този кратък преглед на изминалите сто години от историята на хора при храм "Св. Седмочисленици", без финална точка разбира се, но с твърда увереност в бъдещето и  спомена за завещанието, оставено ни от Добри Христов: "Църковната музика е най-интимният съвършен израз на поклонение пред Бога. Старайте се тя да излъчва християнско смирение; тя трябва да бъде умилителна и достойна за Съвършенството - Бога. Възпявайте Бога с езика на най-възвишените молитви! Музиката да не гнети текста, а да го уяснява. Избягвайте безсмислените динамични ефекти! Не късайте музикалната фраза, а я вайте и подчертавайте, според нейното значение! Възпявайте Бога в светлината на истината и красотата".

Конец и Богу слава!

 

гл. ас. Димитър Григоров  *1968 - 2006

диригент на хора при храм "Св. Седмочисленици" и преподавател по хорово дирижиране в Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив

 

След като Димитър Григоров напусна без време този грешен свят за диригент е назначена неговата съпруга Снежана Григорова. Под нейно ръководство хорът запази своя дух и високо професионално ниво, като ни радва до ден днешен с прекрасните си изпълнения.