Животворен източник

(24.04.2020)

 Чуден и утешителен е видът на иконата с изобразената висока каменна чаша, стояща в широк водоем. Над чашата е Пресвета Богородица с Предвечния Младенец на ръце. Към водоема пълен с животворна вода се стичат жадни, нещастни, обременени от живота хора, пият от водата и стават силни и бодри. Какъв прекрасен символ...

 През пети век в Константинопол, до така наречените "Златни врати" имало гора от кипариси и платани, отдавна посветена на Пресвета Богородица. По средата на гората се намирал извор, прославен също така отдавна с чудеса. Постепенно това място обрасло с храсти, а водата станала тинеста и само по мократа почва можело да се познае, че съществува извор

По тези места вървял войнът Лев Маркел и срещнал един слепец, който не можел да намери пътя. Лев му помогнал да излезе на пътечката и го отвел на сянка, а самият той се отправил да търси вода, за да напои жадния.. Изведнъж чул глас, който му казал: "Лъве, не търси надалече вода, тя е наблизо тук." Лъв започнал да се оглежда удивен от тайнствения глас, но не могъл да намери вода. За втори път чул същия глас да казва: "Царю Лъве, влез под сянката на гората, вземи от водата, която ще намериш там и напой с нея жадния. От тинята в извора сложи на очите му. По-късно ще разбереш коя съм Аз, Която отдавна освещавам това място. Ще ти помогна скоро да издигнеш  тука храм на Мое име и всички, които идват и с вяра призовават името Ми, ще получат изпълнение на молитвите си и пълно изцеление от болестите".

Когато Лъв намерил указаното място, взел от тинята и я занесъл на слепеца, сложил я на очите му и го напоил с водата, той незабавно прогледнал и без придружител тръгнал за Константинопол, прославяйки благодатта на Божията Майка.

Това се случило по време на царуването на император Маркиян /391 - 457 г/. Лев Маркел сменил император Маркиян и царувал от 457 до 473 г. Той си спомнил за явяването на Божията Майка и заповядал да почистят извора от тинята. Струите на извора били отделени от съседни източници и заключени в каменен кръг, над който бил построен храм на името на Божията Майка. Император Лъв го нарекъл "Живоносен източник", тъй като тук се проявила чудодействената благодат на Божията Майка.

Сто години след Маркиян царувал император Юстиниян Велики /527-565/. Изповядвал православната вяра. Дълго се мъчил от воднянка, не получил помощ от лекарите и смятал, че е обречен на смърт. Веднъж през една нощ чул глас: "Не можеш да оздравееш, ако не пиеш от Моя източник" Царят изпаднал в униние, защото не знаел кой е този извор. Тогава Божията Майка му се явила през деня и му казала: "Стани, царю, иди на моя източник, пий вода от него и ще оздравееш". Болният изпълнил волята й, намерил източника, пил вода и скоро оздравял. Благодарният император издигнал около храма построен от Лъв нов, великолепен храм, при който впоследствие бил създаден многолюден манастир

През 15. век Цариград бил завладян от мохамеданите. Знаменитият храм "Живоносен източник" бил разрушен, а с материалите от него построили джамия на Баязид. Мястото, където бил храма, било затрупано с пръст. Прекрасните околности се превърнали в турско гробище. Около развалините на храма пазел турчин и не разрешавал на християните да се събират тук. Постепенно строгостта на тази заповед се смекчила и на християните било разрешено да построят нова църква. Но през 1821 г. и тя била разрушена, самият източник бил затрупан. Християните отново почистили извора и черпели вода, с която се изцелявали.

Един тесалиец изпитвал силно желание да посети Животворящия източник., но по различни причини дълго време не могъл да изпълни намерението си. Когато му се открила възможност да отиде, пътувайки по море за Константинопол, той заболял тежко. Като чувствал приближаването на смъртта, той помолил пътниците да не го погребват, а да закарат трупа му на Живоносния източник и след това да го погребат. Желанието му било изпълнено. При Животворящия източник той възкръснал. Тесалиецът приел иночески чин и в благочестие прекарал последните дни от живота си.

Погребали го пред входа на храма. На гроба му написали стихове за прослава на чудото станало с него.

На купола на църквата "Живоносен източник" били изобразени две мозаечни икони: на Света Богородица и на св. Архангел Михаил

Част от храма била разрушена от земетресение. Съпругата на началника Артабаз, Елена, набожна жена, взела иконите и ги поставила в стаята на дома си. Палела пред тях кандило и кадила с тяман .Веднъж видяла на  сън Божията Майка, която й казала да върне иконите в храма .Елена не изпълнила казаното. На следващата нощ тя отново видяла Св. Богородица, Която гневно й казала, че за неизпълнение на заповедта може да пострада. Но и този път Елена останала безучастна. Божията Майка отново я вразумила: тя видяла пламък, който излиза от иконите и обхваща стаите. Уплашената Елена започнала да призовава Божията майка на помощ и дала обет незабавно да върне иконите в храма. Тогава огънят започнал да гасне и Елена отнесла иконите в храма, издигнала за тях специално място и в чест и памет на това събитие ежегодно празнувала.

Не е възможно да се изброят чудесата изтекли от Живоносния източник и облагодетелствали царе, патриарси, знатни и хора от простолюдието. Благодатната сила действа и днес. Изпитват я не само православни, но католици, арменци и мохамедани.

В петък на Светлата седмица Църквата възпоменава обновлението на константинополския храм на Живоносния източник и великите чудеса станали в този храм. 

 

 

< назад