Антипасха

(26.04.2020)

 

Вярата живее в добрите и смирени сърца приели Благодатта на Светия Дух.  Великото чудо на Православието е, че вярата се съхранява в чистота и цялост, въпреки козните на лукавия. За щастие има добродетелни хора, които пазят вярата неугасима. Сред тлението пребивават източници на истината и любовта.

Участието в живота на Църквата благославя човека, изпълва го с умиление, сладост, красота и единение с всеки.

Светиите ни помагат да дойдем при Христа. С думите, книгите, с христоподражателния живот те ни водят в Божиите обятия. Благовестят ни с  каква любов, радост и упоение са се трудили, като са изпълнявали Христовите заповеди.

И днес има „тайни" светии, които не се откриват на любопитни и несмирени сърца. Понякога обитават там, където никой не предполага, че ще ги види. Считани са за глупци и не ги удостояват с поглед. Несъмнено светостта съществува и днес. Не й е необходим шум, блясък, реклама. Те живеят в чистота и приемат всичко, което Христос открива за себе си в лоното на Православната църква подобно на свети апостол Тома. 

Той търси, жадува за истината и Сам Бог му се явява.  Свети апостол Тома ни призовава да се докоснем до Христос, да не останем извън брачния чертог. Христос обича търсещите, истински ученици, настойчивите слушатели. Той иска да бъдем живи, истинни, старателни и трудолюбиви, да обичаме себе си и ближните. Църквата е благословен Христов двор.

Светите отци имат духовно правило: ако си видял непонятно чудо или знамение, не го приемай или отхвърляй, а го съхрани. За тази бдителност ще бъдеш похвален. Ако побързаш да приемеш чудото, може да се окажеш в мрежите на прелъстителя. Това не е скепсис, а духовна бдителност. Не си струва да се считаш достоен за чудо, да търсиш знамение свише. Бог го дава, но рядко.

Скептично се отнасяй към възможността да бъдеш отделен от другите с подчертана „особеност", защото това е прелест. Без всякакво съмнение виждай своята греховност, грешки и слабости.

Православната Църква не мами, не дава лъжливи утешения. Тя е жива, крепка и силна.

Не обвинява Тома, който поставя всичко под съмнение. Позволява му свободно да търси, изследва и да се убеждава. Тя има разбиране, търпение и любов. Ела и се убеди в това.

Тома те зове да изследваш и да отхвърлиш. Неговото „неверие" го води към велика вяра..

Неверието е болест. Невярващият е разкъсван от противоречия, не познава истинска радост. Простотата на Църквата дарува помощ на душите. Изгонва злобата и дава възможност на човека да изпита истинска радост. Вярата е проста, неверието - сложно. Вярата привежда в недоумение невярващите, тя поразява всички. Простотата й привлича към себе си. Тома ни води към източника на вярата. В действителност той обладава вяра в достатъчна степен и ни отвежда към източника, който утолява нашата жажда.

Да му се молим да ни подаде сили, когато се страхуваме и се раздираме от противоречия да направим решителната крачка.

Примерът на апостол Тома е показателен.Той вярва от цялата си душа, че Христос е Син Божий, но в същото време иска потвърждение, за да се убеди, че учениците не грешат. Апостолът не е невярващ или съмняващ се. Той не може да бъде равнодушен, когато става дума за Христос. В църковните песнопения съмнението на апостол Тома се нарича „добро неверие". То не е упорство в лъжата или блуждаене в съмнения, а жажда за вяра и стремеж към Истината. В неверието му има желание да постигне сам тайната на Възкресението.

С уверението на Тома Господ като че ли дава отговор на всички въпроси. Апостол Йоан казва: „Духът е, който животвори; плътта нищо не ползва." /Ин. 6:63/ Снизходителният Господ прави всичко, за да удовлетвори чувствения разум и чувствената логика на хората. Той много пъти казвал на учениците Си, че ще възкръсне. Необходима била само вяра. Но за да увери невярващите и да утвърди колебливите, Господ не се ограничил само с пророчеството за Своето Възкресение, а много пъти се явявал след Възкресението Си. Най-важно за Него било апостолите, а чрез тях всички верни непоколебимо да повярват  във Възкресението Му от мъртвите. Това е основание на вярата и венец на радостта за всеки християнин.

 

 

< назад