Премъдростта Божия

(27.04.2020)

 

В Стария Завет съдържанието на еврейския термин за означаване на Премъдрост е доста сложно. Той може да означава ловкост на движенията, политически нюх, проницателност, както хитрост и умение. Темата за Премъдростта Божия се появява късно в еврейската писменост.

Едва след Плена започнали да утвърждават истината, че Бог е Премъдър с надсветовна мъдрост, която се проявява в творенията. Тя е недосегаема и неизследима по своята същност /Иов 28:38-39; Сир. 1:1-10/ В големия пролог на книгата Притчи /1-9/ Премъдростта Божия се явява като личност. Тя е присъща на Бога от вечност и действа с Него в творението. Премъдрост възлюбена, която настойчиво търсят, майка-хранителка, гостоприемна домакиня в противоположност на „безразсъдна жена", чийто дом е преддверие на смъртта /Притч. 9:13-18/. Така се явява женския образ на Премъдростта. Човешката мъдрост има божествен източник и Бог може да я дава на който Той поиска, защото Самият Той е Премъдрост в абсолютния смисъл на тази дума.

Свещените автори, като съзерцават в Бога Премъдростта, от която произтича и тяхната собствена мъдрост, виждат в нея божествена реалност, съществуваща извечно и навеки./Притч. 8:22-26; Сир. 24:9/ Премъдростта е във всичко, което Бог върши, присъства при творението, управлява вселената. В течение на цялата история на спасението действа като изпратена от Бога за определено дело, заселва се в Израел, в Йерусалим, като дърво на живота /Сир. 24: 7-19/, проявява се в конкретни форми на Закона /Сир. 24:23-24/. Тя живее сред народа  /Притч. 8:31/, направлява историята /Прем. 10: 1-11,4/, устройва спасението на хората /Прем. 9:18/.

Нейната роля е аналогична на ролята на пророците. Обръща се с укор към нехайните, възвещава съд над тях /Притч. 1:20-33/, а послушните призовава да се възползват от всички нейни блага. /Притч. 8:1-21, 32-36/ Бог действа чрез нея, както действа чрез Своя Дух /Прем. 9:17/, приемането й е тъждествено на послушанието към Светия Дух. Тя е най-ценно съкровище и като дар на Бога е разпределителка на всички блага:  живот, щастие, благодат, слава, богатства, правда и всички добродетели. /Прем. 8:7/ Близостта с нея е равна на близостта с Бога.

И така Премъдростта е свойство на Бога, отделя се от Него  и се представя като Личност. За старозаветния човек тези изрази имат стойност на ярки поетически сравнения, но в тях е заложена тайна, която подготвя за откровение.

В Новия Завет Премъдростта се отъждествява с Христос, Синът и Словото Божие /1 Кор. 1:24/ Човек съединен с Христос става съпричастен с Премъдростта Божия и се сближава с Бога. Сам Спасителят обещава дар на Премъдрост на онези, които Го следват /Лк. 21:15; Мат.11:19/."Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,  от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род."/Лк 11: 49-51/

Тайната на Христос се преоткрива в голяма степен, когато Той Самият в Новия Завет строи някои Свои изказвания по образа на Старозаветната Премъдрост: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя". /Мат. 11:28/ „Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога." /Ин 6:35/ „Пристъпете към мене вие, които ме желаете, и се насищайте с плодовете ми;Вие, които жадувате! дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата." /Ис. 55:1/

Тези думи превъзхождат всичко, което може да се очаква от някой мъдрец. Иисус се именува „Премъдрост Божия" /1 Кор.1:24/ не само защото подава Премъдрост на хората. Той Самият е Премъдрост. Затова, когато става дума за Неговото предсъществуване в Отца, употребяват се изразите, с които по-рано определяли Божествената Премъдрост. Той е Първенец, роден преди всички твари създадени от Него /Кол. 1:15/, сияние на славата Божия и образ на Неговата ипостас /Евр. 1:3/. Синът е Премъдрост на Отца и Негово Слово /Ин. 1:1/

Съвършено очевидно е, че свойствата на Премъдростта в Стария Завет са идентични със свойствата, които в Новия Завет се усвояват от Сина Божи: личност и предвечност на битието, единство с Бога, произхождане от Бога чрез раждане, съучастие в творението, в Божествения промисъл и всемогъщество.

Тази премъдрост била скрита преди в Бога, макар че е управлявала вселената, ръководила историята, косвено се е проявявала в Закона и в учението на Мъдреците. Сега тя се открила в Иисус Христос.

 

 

< назад