Първи свидетели на Христовото Възкресение

(03.05.2020)

 

 

В Трета Неделя след Пасха отбелязваме паметта на св. Йосиф от Ариматея /един от 70-те ученици на Христос/ и Никодим, юдейски старейшина, който тайно идвал на беседа при Иисус. Те не се уплашили от злобата на отмъстителните юдеи, не  гласували в Синедриона заедно с другите, които осъдили на смърт Господа, а изпросили от Пилат тялото Му за достойно погребение.  Разпъваните на кръста не се подлагали на погребение, а били оставяни на лешоядите.

Те снели тялото от кръста и го положили в нов гроб. Светото Предание повествува за св. Йосиф Ариматейски, че бил изключен от Синагогата, заради откритата му проповед на Христовото Възкресение. Св. Никодим се удостоил да види възкръсналия Христос и да проповядва за това дивно събитие.

Жените - Мироносици били първите свидетели на Възкресението на Господа. Най-верните Му ученици се разбягали и скрили, а св. Петър три пъти се отрекъл от Него. Жените засвидетелствали най-голяма любов и преданост към Спасителя. „Някога жената първа съгрешила, а после - мъжът. Сега, пише в днешния Синаксар,  жената първа получава благата вест за изкупителното Възкресение Христово и бърза да зарадва униващите мъже."

 Мироносиците направили това с цялата си настойчивост и съобразителност. Св. Йоан Златоуст ги посочва като образец на мъдри жени.

Те знаели, че гроба Господен е заварден от стража, но тази мисъл не ги плашела. Любовта към Положения в гроба ги правела безстрашни. В любовта, по думите на св. Йоан Богослов, няма страх /1 Йн  4:18/ Едно само ги тревожило: кой ще отвали камъка  от гроба поставен от юдеите. Наближили гроба, видели Ангел седнал върху камъка и Самия Спасител с най-благата вест: Радвайте се!

Свети Йоан Златоуст  обяснява думите, казани от Господа на учениците и Своите следовници след Възкресението Си така: „Като се явил на учениците Си, Той ги укрепил на непоклатимия фундамент на вярата, а с неведнъж произнасяния поздрав "Мир вам!" Той ги укрепил в противостоенето срещу непримиримо мразещите ги юдеи. С това Той им дал и утеха в тази бясна вражда срещу тях - заради правата им  християнска вяра. А на жените Той благовести радост, защото женският пол дотогава е бил запечатан с печалния печат на първото проклятие. Затова на мъжете Той оповестява мир - заради враждата, а на жените - радост, заради скръбта им. Като унищожил всичко, що е давало повод за скръб, Христос сочи и благите плодове на Кръста. А такъв благодатен плод е мирът. Всички препятствия вече са отстранени, Христос празнува блестяща победа, и всичко стига до желаната цел."

Светите евангелисти споменават имената само на някои от тези достойни за  удивление и висока почит жени: Мария Магдалина, от която Христос изгонил седем бяса; Саломия, дъщеря на праведния Йосиф Обручник; жената на Зеведея, майката на любимия Господен ученик св. Йоан; жената на Хуза, домакин на Ирод; Мария Клеопова, Сусана, майката на св. евангелист Марк и двете сестри на Четиридневния Лазар. Всички те останали до смърт верни на Христа: в страданията Му, след кръстната Му смърт, и при погребението на пресветото Му тяло. Затова светата Църква посвещава една от първите Недели след Пасха именно на тези Богопредани достославни жени.

След Светото Възнесение на Господа св. Мария Магдалина, света Марта и св. Мария - сестрите на св. Лазар, отишли в Рим, за да възвестят на император Тиберий истината за станалите събития. Поднесли му дарове и разказали за чудесата и благодеянията, които явил Христос в Юдея и как жестоко бил осъден на смърт. По заповед на императора били извикани и други свидетели, в това число и стотника Лонгин, който стоял до Кръста Господен. Той носил със себе си дрехата на Господа, която му се паднала по жребий. Императорът на часа оздравял, след като я допрял върху гнойната рана на лицето си. Внезапно се разклатил императорския палат и всички златни, и сребърни идоли станали на прах. Уплашен Тиберий решил да направи разследване.

Не след дълго време Пилат и юдейските старейшини били предадени на справедлив съд и сурово възмездие.

Света Мария Магдалена се потрудила много за Христовото благовестие, затова Църквата я нарекла „равноапостолна". На преклонна възраст тя била погребана от свети апостол Йоан Богослов в Ефес. През 886 г. при гръцкия император Лъв Премъдри светите й мощи били пренесени в Константинополския манастир „Свети Лазар".

Светите отци, като разсъждават за Христовото Възкресение, посочват удивителни контрасти. Слабите и необразовани Жени - Мироносици получават висша премъдрост и дара на благовестието, а църковните законоучители и тълкуватели на Писанията проявяват окаменело безчувствие на сърцата. Не се отказват от богоборческите злодеяния, въпреки свидетелствата на римските войни за земетресението и явяването на ангели. Те дават немалка сума, за да се разпространи нелепия слух за кражба на тялото от гроба.

Страдащите Жени-Мироносици получават ангелска радост и това ни учи на важна истина. Нищо не може да ни приближи така до Бога, както доброволното страдание, което търпим заради Него. Пасхалната радост се чувства най-силно след строгото въздържание. Така и Вечната Пасха е невъзможна за нас, ако не се отдадем на лишения и скърби, за да изпълним заповедите, придобием евангелски добродетели, душевна и телесна чистота, и видим Възкръсналия Христос в Неговата неизречена и непреходна слава.

 

 

< назад