Шеста Неделя след Пасха

(24.05.2020)

 

В Шеста Неделя след Пасха Православната Църква чества чудотворното изцеление на един Йерусалимски слепороден от Иисус Христос. Това събитие се случило в периода на юдейската Петдесетница, а самото чудо, според учението на светата Църква, подобно на всички други Господни дела на земята, е било нужно, за да разкрие Божествената сила и славата на Възкръсналия Господ.

След беседата си с юдеите, в която Христос се открил като равен на Бога Отца, за което те се озлобили срещу Него, Той срещнал един слепороден.  Христос обяснил на учениците си, че този страдалец се е родил сляп не заради нечии или свои грехове, а най-вече за да се яви върху му Славата Божия. Когато повярвалият слепец прозрял, духовно слепите фарисеи пак отказали да приемат Иисуса Христа за Син Божий. Те,  въпреки многобройните свидетелства за делата Му,  упорито отричали Неговите Божествени чудеса, защото нарушавал съботния ден. Слепороденият  прозрял духом и  открито изповядал, че Иисус Христос е Синът Божий.

Светата  Църква от най-ранни временна извършва  възпоминанието  за чудото със слепородения.  За това свидетелстват поученията произнесени на този ден от св. Йоан Златоуст,  Астерий Амасийски и др.

Евангелското четиво за слепородения известява, че Господ допуска бедствия, за да се яви славата Божия. Не всяко допуснато от Бога страдание  е признак, че страдащият е виновен пред Него. Нали Господ е допуснал  един от най-големите старозаветни праведници, като Иов  да понесе страшни беди, скърби и болести, но не заради грехове, а за да изпита вярата му. Така  се явила силата и славата на Бога. Той, като изпитал страдащия, му върнал всичко многократно.

В словото си за благочестивата ревност на слепородения св. Йоан Златоуст ни подбужда да му подражаваме: "Ако този слепороден просяк, без даже да е видял Христа, преди още да е чул поученията Му, е могъл да покаже такова дръзновение, и пред целия обзет от бясна омраза и изпълнен със жажда за убийство народ, който го карал да хвърли вина върху Спасителя си Христа, е отказал да стори това, не замълчал, ами дръзновено затворил устите на клеветниците. Той предпочел  да го отлъчат от Синагогата, но не да изневери на истината. Не сме ли длъжни още повече ние, които вече толкова време живеем във вярата, които сме видели толкова чудеса и сме получили къде-къде повече благодеяния, в сравнение с онзи слепороден,  и с вътрешните си очи съзерцаваме неизразими тайни, не сме ли длъжни още по-силно и дръзновено да бъдем ревностни към Христа  срещу всеки, който се опитва да хули и опровергава Христовата вяра?"

Логиката на фарисеите е безумна, тя ражда неверието - плод на гордостта.  Да придобием вярата на слепородения и да следваме наставленията на св. Игнатий Брянчанинов: „Сърцето ни да бъде съзидано от смирението като духовен жертвеник на Бога, а жрецът на Всевишния Бог - нашият ум - да Му възнася духовни жертви, да възнася жертва на умиление, жертва на покаяние, жертва на изповядване, жертва на молитва, жертва на милост, преизпълвайки всяка жертва със смиреномъдрие: защото сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре /Пс. 50:19 /. Амин!

 

 

< назад