При небесния жител и земен ангел

(28.07.2012)

 

 

Обикновено отиваме в Рилския манастир на празник, когато честваме Успението на земния ангел и небесен жител.Този път съчетаваме поклонението в светата обител с посещение на близкото село Бараково известно с някогашната Балабанова фабрика и теснолинейката, свързваща го с Рилския манастир.

 Тук, както и по цялото „Рилско корито" почитта към светеца е особено силна, ни кавза отец Светослав, който служи в църквата „Успение Богородично". Някога в храма е имало хор от 100 души, белогвардейци, продължава той. В селото са се заселили 400 белоемигранти бивши помешчици, генерали, военни, лекари и учители, които облагородяват населението в този край. Когато започват да работят в Балабановата фабрика, те построяват жилища за работниците, училище, магазини, детска градина, болница, родилен дом, електроцентрала и теснолинейка.

В наши дни, когато на неделните служби дойдат няколко човека, сме доволни, споделя отецът. Презвитера Мирела е предупредила жените от селото, че ще ги посетим. На двора пред храма е сложена маса с набрани малини от градината, извадена е медна пита. Излизаме от храма и опитваме местните продукти. На пейките под сянката времето минава неусетно в разговори.

Любезните домакини ни предлагат да отидем да разгледаме музея. Оказва се, че това е частен музей в къщата на братята Иван и Методи Панайотови и на тяхната майка - Цвета Панайотова. И тримата смятат, че дължат всичко на Балабановата фабрика и за да не оставят да отмине без следа спомена за славното време, решават да направят музей в дома си с експонати от фабриката основана от братята Константин и Тодор Балабанови в далечната 1903 г.

Влизаме в китния двор на музея. Към втория етаж  води стълба - някогашна собственост на фабриката. Всичко, което е донесено тук, е закупено със средства на братята.  В експозицията могат да се видят разнообразни експонати. Духовите инструменти са свидетелство за симфоничния оркестър основан от емигрантите във фабриката. Зад стъклена витрина са наредени големи метални монети. Това са жетони, с които работниците пазарували в продоволствените магазини на фабриката. Дори по време на войната те били заредени със сирене и кашкавал. Тъй като си имали собствена болница и родилен дом, здравеопазването било безплатно. Имали си и овощна градина, която обирали срещу символична такса.

Снимки на Никола Вапцаров, който е работил във фабриката като огняр, са наредени до тези на чорбаджиите, на главния инженер и работниците. Виждат се счетоводни книги и макет на книжната машина "Вагнер".

Всички мислено се пренасяме в годините на уникалната Баракова колония основана на строга немска дисциплина и високо културно ниво на работниците.

 

< назад