Градината на Божията Майка

(01.09.2012)

 

В южната част на Европа, под чисто и ясно небе, сред вечна зеленина лежи уединено един малък полуостров, прочутия Атон или Св. Гора. Кое сърце, като се приближава към облачните й височини, няма да се изпълни с радост и трепет в очакване по-скоро да види Атонската гора - Градината на Божията Майка.

В езическите времена Атонската гора  била известна под името Аполиниада от Аполоновото капище, което се намирало в нея и представлявало предмет на елинското богопочитание. По-късно била наречена Атосом или Атон - от името на езическото прорицалище Атон, към което се стичали езичниците от околните страни за поучение от оракулите, а елинските мъдреци се уединивяли, за да се отдадат на дълбоко философско размишление.

Според предание Карея с околността си в езическите времена била известна под името Пентаполя или Петиградие. Александър Македонски почивал на това място с войските си три дни след благополучните войни с гърците.

Скоро Атон бил озарен от светлината на евангелската проповед. Праведният Лазар, който някога бе възкресен от Христос, бил епископ Кипърски. В желанието си да види Божията Майка  й пратил кораб и тя тръгнала за остров Кипър. Силен вятър отнесъл кораба в пристанището на Атонската гора, която по това време била препълнена с идоли. При Аполоновия кумир се стекъл много народ на поклонение и всеки получавал от него отговор на питанията си.

Щом се приближила до брега Божията Майка,  всички идоли извикали: "Човеци, прелъстени от Аполона, идете скоро на Климентовото пристанище и посрещнете Мария, Майката на великия Бог Иисуса". Бесовете, които живеели в идолите били принудени от Божията сила против волята си да изкажат истината.

Народът, като чул думите на идолите останал изумен и побързал да отиде на брега. Като видели кораба и в него Божията Майка, те я посрещнали с голяма почит и я попитали: как е родила Бога, и как му е името. Тя всичко разказала на хората за Богочовека Иисуса Христа.

Тогава всички паднали на земята и се поклонили на родения от нея Бог, а на нея отдали голяма почит, повярвали в Спасителя и приели Свето Кръщение.

Много чудеса направила там Божията Майка подир покръстването им, с нея бил и св.ап. Йоан Богослов и още някой от апостолите.

Тя им оставила за учител един от апостолите, които били с нея и казала: "Нека това място бъде моят жребий, който ми се дава от моя Син и Бог". После благословила народа и пак казала: "Благодатта  Божия да пребъде на това място и върху пребиваващите тук с вяра и благоговение и съхраняващите заповедите на моя Син и Бог. Всичко необходимо за земния живот те ще имат в изобилие и ще го придобиват с малък труд. И ще им бъде приготвен небесен живот и няма да прекъсне спрямо тях милостта на моя Син до свършването на вековете. Аз ще бъда застъпница на това място и гореща за него ходатайка пред Бога".

Мaкар точната дата на разпостранение на монашеството на Света Гора да не е известна,  смята се, че първите отшелници са се заселили на Атон още много преди 6 - 7 век. От тогава датират данните в летописите за идването на аскети на Света Гора от Изток и Египет, преследвани от арабските нашественици. Така Света Гора (Атон) е официално провъзгласена за място на монашеството през 885 г. със Златната Вула на император Василий I.

За основател на общежитийното монашество на Света Гора се смята свети Атанасий от Трапезунд, който с помощта на император Фока (963 - 969 г.) основал Великата Лавра (962 - 963 г.) - първия манстир появил се на Атон. След няколко години, през 972 г., бил издаден първият Устав, който уточнявал реда и управлението на делата на Света Гора. Тъй като бил написан върху козя кожа, се наричал Трагос (гр.ез.). Документът бил подписан от император Йоан Цимисхи. По силата на този устав Атон бил признат за независима и почти  суверенна монашеска държава.

До 1313 г. Света Гора не е имала висше църковно ръководство (епископ) и  административно се подчинявала само на византийския император. В това изключение от каноните не е имало нищо нередно, защото Света Гора е „дял" на Божията Майка и Сама Владичицата на света е била Игумения тук.

През 1313 г. византийският император Андроник Старши издава хрисовул, според който Свега Гора започва да се подчинява на Вселенския Патриарх, като се запазва  властта на Прота - уважавания от всички Старец, избиран от манастирите за една година. По-късно през 17 век, властта на Протата била прекратена и местното управление на Света Гора започнало да се осъществява от Кинотиса  - Събрание от Старци, избирани от двадесетте манастира. От това време датират също броят и йерархичния порядък на манстирите на Атон.

По време на разцвета на Византия в Св. Гора съществували повече от 100 манастира (без ставропигиален статут), между които били и така нар. монидриони или скитове. Но след падането на Константинопол и целия Изток значително намаляло, както числото на манастирите, така и на монахстващите. Скитовете се преобърнали в манастирски келии, а някои дори съвсем изчезнали и останали само развалини.

В днешно време в Атонската гора се намират не повече от 20 ставропигиални манастира, 12 скита и около 100 отшелнически келии. Монасите наброяват около 2300   души, от които болшинството са гърци следвани от руснаци и българи, сърби, власи (румънци) и грузинци.

Седемнадесет от двадесетте (ставропигиални) манастири на Атон са гръцки, един е руски („Свети Пантелеймон"), един е сръбски („Хилендар") и един е български („Зограф"). Тази класификация е условна, защото на Атон, а и в Праволсавието няма и не трябва да има етноси и националности, защото всички сме едно в Христа.

В Йерархичен порядък  манастирите се разполагат по следния ред:

1/ „Великата Лавра"; 2/ „Ватопед"; 3/ „Иверон"; 4/ „Хилендар"; 5/ „Донисиу";

6/ „Кутлумуш"; 7/ „Пантократор"; 8/ „Ксиропотам"; 9/ „Зограф"; 10/ „Дохиар"; 11/ „Каракал"; 12/ „Филотей"; 13/ „Симонопетра"; 14/ „Свети Павел"; 15/ „Ставроникита"; 16/ „Ксенофонт"; 17/ „Григориат"; 18/ „Есфигмен"; 19/ „Свети Пантелеймон"; 20/ „Костамонит".

Освен манастири на Света Гора има малки общежитийни монашески образувания, съставни части на манастирите, на чиито земи се намират. Това са катизми, каливи (колиби), скитове и исихастирии

Катизмата е неголяма колиба близо до манастира, където живее един монах, който купува хранителните продукти от манастира си срещу малка отплата. Монасите, живеещи в катизми, се отличават с висока степен на духовност.

Келията пък е по - голямо монашеско жилище с храм, предоставяно от манстира срещу малко заплащане на група от трима монаси.

Каливата (малка къщичка) е жилище, по - малко от келията, с вътрешен храм и без землен участък. Дава се от манастира на един човек или на група от двама - трима, на още по - ниска цена от келията.

Скитовете представляват организирани монашески общини, които се състоят от каливи или келии, които с времето се устройват като отделни манастири. Намират се в пълно подчинение на манастира, на чиято канонична и църковно - административна територия в Света Гора се намират.

Действителните скитове се намират под управлението на дикея, т.е. управител, който се избира годишно от братята, ако е заслужил доверието им. Скитът в пълния смисъл на думата се отличава от манастира със строг живот, уединение и въздържание. Скитяните освен в събота, неделя и празнични дни, не си разрешават нито риба, нито елей.

В уединените скитове братята живеят по двама-трима и повече в отделна келия, под ръководството на един старец. През седмицата извършват духовните си подвизи, както и църковното правило в домашните си параклиси, а в неделни и празнични дни се събират всички в съборната църква, където се извършва всенощно бдение. След богослужението всички си отиват в уединените келии.

Но има и такива подвижници, които се отдалечават и живеят съвсем уединено в пустинята, където нерядко са посещавани от духовните си наставници. Хранят се с диви кестени, жълъди, корени и треви; рядко употребяват хлебна храна. Такъв род подвижници на Атон има много.

Някои пустинножители в събота и в празнични дни отиват в манастирите на обща молитва. След края на богослужението се причестяват със Светите тайни.

 В светата Атонска гора живеят и такива подвижници, които нямат почти никакво прибежище, а се скитат от място на място.

Келиите в Света Гора са разположени на хубави места, където има добри условия за живот. Има и такива келии, в които подвижниците, като че ли са се отказали от всяко земно пристрастие и са постигнали ангелска непорочност. Келиотите търсят богомислие, молитва и дълбока райска тишина. Всички келии на Атон принадлежат на манастирите и непосредствено зависят от тях. Всеки, който желае да придобие келия от манастира,  в случай на споразумение между манастира и купувача, изготвя така наречената законна омология, в която подробно се изброяват условията за едната и другата страна.

Ако старецът, който купува келия, има един или двама ученици, те постепенно стават наследници от първия до последния. Върху новоприетите ученици не се простира наследственото право. В случай, че умре стареца на келията, наследниците при подновяването на омологията са длъжни да внесат цената на келията в манастира, който е собственик на келията. Така се постъпва след смъртта на всеки по-стар в келията.

Обитателите - келиоти освен това са длъжни да плащат годишен данък на манастира, който се изпраща на правителството. Купувачът става самостоятелен притежател на келията и на всичко, което й принадлежи. Ако някой старец пожелае да продаде келията на друг монах, манастира не се вмесва в отношенията им.. За манастира е важно купувачът да внесе парите. Има случаи, в които манастира не иска да продаде келията на друг монах. Тогава заплаща цената на притежателя и я владее като свое собствено притежание.

В случай че умре стареца и не остави законен наследник записан в омологията,  манастира има пълното право да завладее келията, макар покойния да е имал роднина.

Всички манастири в Света Гора плащат данък на правителството. Те имат метоси на землището Каламария, близо до Солун. А някои имат такива и по островите на архипелага, откъдето получават достатъчно средства за поддържане на братството.

Исихастириите са отшелнически пещери, разположени в уединени места, предимно, в югозападната част на атонския полуостров.

Всички скитове са около 12 на брой. Към тя се причисляват два руски - "Св.Апостол Андрей" и "Св.Пророк Илия", един български скит, "Св. Богородица" и един молдовлашки, "Св.Йоан Предтеча". Тези четири скита според устройството и управлението си са манастири, защото се управляват подобно на общежителните манастири от игумен.

 Православното монашество на Света Гора в миналото, а и днес в настоящето е израз на дълбокия човешки стремеж към единение с Бога, чрез постоянно пребиваване в Божията благодат. Защото ние хората сме призовани към активно и положително съдействие на Божията благодат, като приемаме този дар (според свободната си воля), подпомагащ нашето спасение. Онзи, който с дълбока вяра и смирена благодарност приема извършеното от Спасителя, той приема и Неговия призив: „Бъдете съвършенни, както е съвършен и вашият небесен Отец" (Мат. 5:48) и още: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста и да ме последва" (Мат. 16:24). В приведените евангелски текстове недвусмислено се подчертава какъв е смисълът на човешкия живот, а именно - следването на Исисус Христос. Това следване на Спасителя от нас човеците означава  да станем 'богове' по благодат.

Християнското благочестие е не само личен, но и еклисиологичен въпрос. Промяната на нашето поведение се изразява в личностното и динамично общение с Църквата като Богочовешки организъм - Тяло Господне. Затова и в Св.Литургия непрестанно чуваме призива: „Нека сами себе си и един други, и целия си живот на Христа Бога да отдадем". Всъщност, точно в това непрекъснато предаване и отдаване се изразява и тайната на християнския подвиг .

 

Автор: Бисер Божков, магистър по богословие към Атинския университет.

 

< назад