Софийска Мала Света Гора

(16.02.2013)

 

В топлия февруарски ден тръгваме по шосето, което се извива и крие от погледа в диплите на планината. Преходът предлага живописни гледки на ширналото се софийско поле, кокетливи градинки и тук-там приветливи къщи.

След около едночасов ход стигаме пред отворената порта на манастира. В двора има табела, от която научаваме историята му. Основан е през X. век, което го прави един от най-старите в България. По времето на цар Петър се развива като важно духовно средище, а при византийското владичество у нас /1018-1185/ е даряван и от император Алексий I Комнин /1081-1118/.

При нашествието на турците и превземането на София Светата обител е разрушена в края на XIV. век. Възстановена е век по-късно, но едва през XVII. век успява да възвърне до известна степен влиянието и богатството си. В края на XVII. век оттук минават кърджалийски банди и повторно разоряват това Свято място. Монасите оцелели от нападението с помощта на местни хора започват възстановяването на обителта през 1818 г. През 1885 г. тогавашния игумен Никифор и брат му Кирил решават да съградят манастира отново, като събарят старата църква и построяват нов храм на нейно място.

Иконите са изрисувани през 1886 г. от известни представители на Самоковската живописна школа - братята Иван и Никола Доспевски.

В края на XIX. век княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза посадили секвои, които се издигат величествено и до днес. Те сякаш сродяват църквата с друга известна българска светиня - Боянската църква, в двора на която също извисяват снаги две секвои посадени от княз Фердинанд.

През 1928 г. Софийският митрополит и бъдещ български Екзарх Стефан предоставя манастира за подворие на българския манастир „Св. Георги Зограф" на Света Гора.

Влизаме в църквата и още от вратата виждаме лика на Божията Майка върху чудотворната икона, която посреща с ласкав поглед богомолците дошли да изпросят от Преславната Владичица ходатайство и застъпничество пред Божия Престол.

Игуменът, архимандрит Пимен, любезно ни посреща и ни предлага да седнем на трапеза, сложена за всички, които идват да се поклонят в обителта.

 

< назад