Една он малко запазените раннохристиянски църкви е Боянската. Построена е през втората половина на X. век. През 1259 г. севастократор Калоян добавя към сградата притвор. Като втори етаж е построен храмът "Св. Пантелеймон". Боянската църква дължи световната си известност на уникалните стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис.
Изобразени са 89 сцени и композиции с 240 образи. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Небесният покровител на България св. Йоан Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина. Изписани са сцени от житието на св. Николай: спасяването на трите дъщери от обричането им на позорен живот, избавлението на моряци от корабокрушение.
Запазените фрагменти от първия и втори живописен слой дават сведения за начина на рисуване през различните периоди от време.
В двора на храма се намира плоча в памет на Андрей Грабар - изкуствовед и археолог - византолог от Украйна, който е сред най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура, издал монография за Боянската църква.
< назад