Островът на Лечителката

(03.09.2014)

 

Единственият наш островен манастир „Св. Анастасия Фармаколитрия" се намира върху остров от 8500 кв. метра. „Прекрасен и чудно самобитен е манастирът „Света Анасатасия" над тоя остров - синя скала, фантастичен връх на подморска планина", пише за него Антон Страшимиров.

Идеята за създаването на манастира и изграждането му се дължи на двама заможни братя колибари от Балкана.

Манастирът неколкократно е разрушаван от пирати, както и при окончателното превземане на Черноморското крайбрежие от турците през 1453 г. Възстановен е през 15-16 в. Манастирският комплекс е напълно обновен в началото на 19 в. със средства на хаджи Матей - овчар от Котел.

През 1925 г. вече празната сграда на манастира е превърната в затвор. Тук са държани политически затворници-комунисти. След 1944 г. островът е преименуван на "Болшевик", а манастирският комплекс е превърнат в Музей на революцията.

През 1973 манастирският комплекс "Света Анастасия" получава статут на художествен паметник на културата от национално значение. През ноември 2013 община Бургас завършва реставрацията и консервацията на средновековния ансамбъл.

Манастирският комплекс е съобразен с бреговата ивица на Острова. Намира се в най-високата му част. Заема площ приблизително 1650 кв.м. В централното пространство на манастира са съхранени: храм с няколко строителни периода, манастирски метох на две нива - днес превърнат в музей и "къща за гости". Някогашната магерница е преустроена в едноетажен ресторант.

Най-старата и най-сложна в архитектурно отношение сграда в комплекса е манастирската църква „Св. Анастасия. С многобройните си преустройства тя е свидетелство за драматичната история на манастира. Олтарната част има облик на типична „куполна църква с вписан кръст". Със своя висок барабан тя наподобява най-добрите образци от Несебърската църковна архитектура.

През 1802 г., според дарителски надписи на иконостаса, старата кръстокуполна църквица се е превърнала в олтар на една по-голяма църква. Настоящата църква е преминала през четири строителни фази. Най-стара е днешната олтарна част. През 1802 г. е бил построен наосът с две странични конхи, през 1805 г.  - притворът с костница и в по-късен период е бил добавен външния притвор.

Архитектониката на иконостаса свидетелства за наличие на антична архитектурна традиция. Първият най-долен ред представлява цокъл, състоящ се от табли. В средата има позлатени елипсовидни медальони. Във втория пояс някога са се намирали големите икони.

Над архитрава се намира редът на малките икони. Горната част на иконостаса представлява голям, пищно украсен кръст, фланкиран от два змея, които държат в устата си по една малка икона.

Една от главните светини тук е оцелялата по чудо икона на св. Анастасия, която днес се намира в храма „Успение Богородично" в Бургас. Тя е принадлежала на царския ред от иконостаса. Светицата е представена в цял ръст. В дясната си ръка държи повдигнат над раменете й римски кръст, а с лявата притиска към гърдите си свитък. Точно над главата й сред облаци Христос бди над нея, нарисуван в медальон фланкиран от два ангела с разперени криле.

От двете страни на светицата са разположени осем житийни сцени, свидетелство за нейната твърдост в изповядването на истинния Бог.

Съществува предание за чудотворното спасяване на острова от светицата. Всеки, който го посети, може да види коритообразно скално образование в източния му край.

През Средновековието кавказки пирати се отправили към острова, за да го завладеят. Като усетили опасността, монасите от манастира отишли с иконата на света Анастасия на застрашения бряг и горещо я молили за помощ. Корабът  заедно с пиратите се вкаменил и се превърнал в гранитна скала, която и днес предпазва острова от вълните.

 

 

 

 

< назад