Поклонение на животворящия Кръст Господен

(16.10.2009)

На 3 октомври Пловдив беше осенен с благодатта на честния Кръст Господен. Светинята е донесена в България от Охридска архиепископия през 1917 г. и пазена в секретния фонд на Националния исторически музей.

Стотици миряни се стекоха да се поклонят в катедралния храм "Св. Марина". Частицата вградена на голям позлатен кръст ще бъде отнесена на Кръстова гора в храма "Св. Тройца".

На 16 октомври в 8.30 ч. се качихме на влака за Пловдив, за да се поклоним и ние на животворящия Кръст Господен.

Пловдивска епархия и Пловдивска митрополия имат дълга история. Те възникват още в средата на I век в резултат евангелизаторската дейност на св. апостол Ерм в Тракия. Той е изпратен тук от самия апостол Павел. Пловдивската християнска общност е първата такава общност създадена в древнотракийските земи. В продължение на векове Пловдивска митрополия се намира под южните скалисти склонове на Таксим тепе. През Средновековието главната митрополитска църква е посветена на света великомъченица Марина. Храмът е многократно разрушаван и възстановяван. През 1851 г. е построен отново от основи. Строители са майстори от Брациговската школа ръководени от знаменития Никола Томчев-Устабашийски. Строежът е завършен през 1856 г. Представлява внушителна възрожденска псевдобазилика разделена на три нефа от двойка по седем колони. Ореховият олтар е дело на известни майстори от Мецово Коста Коци и Коста Пацико. Иконописци са Никола Одринчанин и Станислав Доспевски.

В центъра на храма беше изнесен голям позлатен кръст с вградената частица от животворящия Кръст Господен. Възцарената благоговейна тишина обвила светинята сякаш усилваше светлината и блясъка. Поклонихме се с трепет и целунахме светия Кръст. Излязохме, като взехме памуче докоснато до светинята.

Митрополитският храм е разположен в представителен архитектурен ансамбъл. Над северния вход на оградната стена се извисява дървена камбанария висока 17 метра. Изработена е през 1870 г. До нея е старинната сграда на митрополитската библиотека и старинна мраморна чешма. От източната страна на храма е Пловдивската митрополия построена през 80-те години на XIX век.

Тръгнахме да се поклоним в някои от старинните църкви на забележителния град наречен „Перлата на Тракия". Отправихме се към катедралния храм „Успение на Пресвета Богородица". Издигнат е на  мястото на средновековна църква от IX-X век. Тя е възобновена като катедрална църква през 1189 г. по време на филипополския епископ Константин Пантехни. По-късно върху храма изниква манастир, който е разрушен от турците при завземането на града. През 1844 г. църквата е съборена и на нейно място брациговски майстори построяват внушителна трикорабна базилика. Стройни колони увенчани с коринтски капители разделят храма на три кораба. Дебърските майстори Андон и Димитър Станишеви правят олтара в стил ампир. Храмовата икона "Успение Богородично" и по-голяма част от иконите са дело на известния иконописец Никола Одринчанин.

До западния вход на катедралния храм се намира триетажна камбанария дело на арх. Йосиф Шнитер. От източната страна на храма има старинно гробище. Тук са погребани радетелите за църковна независимост, пловдивските митрополити Панарет, Натанаил, Максим.

Църквата "Св. Константин и св. Елена" се намира до източния вход на Акропола "Хисар капия". На това място  е имало някога раннохристиянско светилище посветено първоначално на Севериан и Мемнос, загинали за вярата заедно със 38 пловдивски мъченици убити тук по време на император Диоклетиан в 304 г. По-късно храмът бил посветен на равноапостолните св. Констанин и св. Елена. В началото на XIX век  той е вече развалина. Благодарение на Тодор Моравенов, един от главните настоятели на храма, през 1830 г. били събрани средства за възстановяването му. През 1832 г. известният пловдивски възрожденец Вълко Куртович издейства от султана разрешение и указ за едновременното построяване на двете църкви: "Св. Константин и Елена" и "Св. Неделя". Сградите са издигнати още същата година.  Те са исторически светини и паметници на едни от най-известните майстори строители, резбари, иконописци и стенописци.

Брациговският майстор Петко Боз издига трикорабна базилика. През 1836 г. напълно е завършен високия иконостас с великолепна барокова дърворезба, дело на Йоан Пашкулис от Мецово. Захари Зограф работи над иконите от иконостаса в периода от 1836 до 184 г. Останалите икони са творби на Никола Одринчанин и Станислав Доспевски. Стефан Андонов и Атанас Подженов изографисват стените. В храма се съхранява и чудотворната икона на св.Константин и св. Елена от XIV век, дарена от ктитора Тодор Моравенов, след като дълги години се предавала в рода му.

Церковният комплекс при храм "Св. Константин и св. Елена" включва църковни сгради с различни функции, висока четириетажна камбанария, мраморна чешма, свещенически дом.

Църквата "Св. Неделя" е издигната от брациговския майстор Петко Петков и представлява трикорабна псевдобазилика с дължина 31 м, ширина 24 м и височина 16 м. Сводът на средния кораб има диаметър 9 м и е поддържан от 12 колони, символизиращи 12-те апостоли.
Иконостасът е изработен от орехово дърво по време на Българското Възраждане от майстор Яне Спиров. Той, както и владишкият трон са уникални по изработка.

Олтарната икона на света Богородица "Скоропослушница" е чудотворна. Пред нея има кутия, в която богомолци оставят писма с надежда, че Скоропослушница ще изпълни молбите им.

Един от престолите е посветен на св. Стилиян. На 26 ноември църквата има втори храмов празник в чест на св. Стилиян Пафлагонийски.

В просторния двор с градина се намира параклиса "Въведение Богородично" построен през 1829 г.

При голямата входна порта се издига старата къща, построена едновременно с храма. В нея са живели свещениците и клисарите. Някои помещения са били приспособявани за училище, в което през 1864 г. е учил големият българския възрожденец Йоаким Груев.
На външната страна на оградата има паметна плоча на Рада и децата 'й, убити през 1837 година от турците и провъзгласени за новомъченици от Православната църква.

Денят не ни стигна, за да се поклоним и в други старинни църкви.

 

 

< назад