Български църкви в Одрин

(17.09.2010)

В Одрин българите са обитавали четири квартала - „Калеичи", „Илдъръм", „Къйък" и „Киришхане". Тук е имало 17 български църкви и параклиси. Днес единствената действаща е „Св. Георги", където се черкуват живеещите тук християни.

Църквата „Св. Георги" се намира в североизчточната част на града, в квартал „Къйък". Тази зона някога е била населена предимно с българско население.

Основите на храма са положени на 23 април 1880 г., а строежът е завършен същата година. Издигната е по силата на Фермана издаден от Абдул Азис. Султан Хамид II и тогавашният областен управител на Одрин Реулф паша дават разрешение за построяването. Султан Хамид II прави дарение от златни лири. Църквата е осветена на 19 септемри от българския владика Синесий.

Средствата за иконостаса са събрани от всички одрински българи. Янак Кереков дарява мрамор за пода на храма.

През 2001 г. е изготвен проект за реставрация на храма. На 1 октомври 2003 г. започват ремонтните дейности и приключват на 30 април 2004 г. Реставрирани са иконостасът, амвонът, владишкия трон. Възстановеният храм е тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г.

На втория етаж на църквата „Св. Георги"се намира библиотеката. По стилажите са наредени книги с художествена , историческа, детска литература на български език. Изложени са сбирки с носии от различни краища на България. Текст в рамка на стената дава на посетителите историческа справка за Одрин. В нея четем: „Българското население обитава Източна Тракия /Одрински санджак/ още от времената, когато тези земи са в границите на Средновековна България и Византийската империя. Българското етническо присъствие в региона значително се увеличава през вековете, когато тези земи са владени от Османската империя. Турските султани, които трябва да изхранват и снабдяват със суровини огромния административен и производствен градски център Истанбул, създават благоприятни условия за заселване на производители. Българите се възползват от тези възможности и между XVI-XIX век се заселват в Одринска Тракия. Към 1878 г. българите са около 400000.  През 1913 г. те са прогонени и остават няколкостотин семейства в Истанбул и Одрин."

Разглеждаме носиите и всички експонати, които пресъздават българския бит. Човекът, който продава свещи ни предлага кафе и вода. Съгласява се да ни покаже пътя за храма „Св. Константин и Елена". Качва се на колата си и ни води до църквата. Тя се намира в квартал „Киришхане", в югозападната част на Одрин. Построена е през 1869 г. от майстор Константин Казаков със средства на българската общност. Градежът започва на 3 март и е завършен след 6 месеца същата година. Църквата е трикорабна псевдобазилика. Старият иконостас е бил изографисан със 70 икони. В края на 80 те години на миналия век църквата е опожарена и разграбена.

През 2008 г. тя е възстановена по снимки и документи такава, каквато е била преди. На 14 септември 2008 г. Русенския митрополит Неофит освещава обновения храм с тържествена Света литургия. Иконостасът е с 69 икони възстановени по снимки от 30 те години на миналия век.

Излизаме в китния двор и се любуваме на градината и белите плочи в рамки от трева.

 

 

 

< назад